14 Quotes by Димитър Димов

Тя усети изведнъж, че все пак нещо й липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогниваше съзнателно, за да не я върне към миналото й. Тя го усети внезапно и бурно. Това вече не беше той, а само вълнението, което изпитваше към него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той.

Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно.

Любовта е като живота пред прага на смъртта: с отчаяни усилия, с всички възможни жертви ние браним всеки час, всяка минута от нея...

Любовният ужас е сладък и опиянителен, но той има качествата на всеки друг ужас. Той разяждаше, сломяваше неумолимо волята му. И все пак между двете възможности — да не бе срещал Елена в живота си и състоянието, в което се намираше сега предпочиташе втората. Дори по-късно той искаше да преживее още веднъж мъчителната напрегнатост на тия дни, наситени с възторзи и съмнения, с усещането на щастие, което бе непостижимо, на сенки, които никоя светлина не можеше да разпръсне.

Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!

Какъв обесник, какъв тип, интелигентен, безскрупулен и дяволски хитър, пълен с енергия и безкрайни възможности!

Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.

„Човек би казал, че се срамуваме от произхода си, което не е вярно. Срамуваме се единствено от себе си.

- Има ли смисъл това дежурство?- Никакъв!... - каза той. - Освен морален.- Оставете морала настрана!... Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувстваш морален.