18 Quotes by Ружа Лазарова

Блоковете отново бягат зад стъклото и оставят сива следа да витае във въздуха. Сива като лъжата. По безчувствената буза на Рада бавно се стича сълза.

В семейството ѝ въпросите се посрещаха с ледено мълчание, като смъртни грехове. Рада също се научи да мълчи и така отрасна.

Именно в дълбините на това мълчание бих искала да се гмурна, там, където животът вече не съществува, където майка ми Рада и толкова други живяхме. Бих искала да усетя отново тежестта на тази плътна маса мълчание, за да се доближа до действащите лица и да ги съживя. Но как да се опише ежедневието на хора, които мълчат година след година? Как да се разкаже тази безкрайна поредица от дни, унищожени от страха да говориш?

Всеки имаше нещо за криене: подозрителен роднина, забранена книга, нарушена дисциплина, неуместна забележка, бегла подривна мисъл... С течение на времето дори не бяхме сигурно кое е подривно. От страх да не кажем неволно нещо нередно, си мълчахме. Беше монотонно; нямаше капчица разнообразие, никаква грапавина, за която да се заловя, за да разкажа.

Мъчителят знае, че човек, подложен на абсолютно мълчание, изгубва разсъдъка си.

Рада никога не е виждала кола на тайните служби. Никога не се е сблъсквала с техните агенти. Подсъзнателно знае обаче, че това са те. Това познание е вписано в нея като клеймо; като жигосаното от Комсомола петно на коляното ѝ, което я задължава да носи достатъчно дълги поли, за да го скрие.

Мъчителят знае, че човек, подложен на абсолютно мълчание, изгубва разсъдъка си. Ние загубихме нашия, докато строихме светлото бъдеще на социализма. Ето защо в океанските дълбини на мълчанието няма да открия човешките същества от моето детство, а уродливи мутанти. Ще разпозная моите родители и близки (ще разпозная и себе си), ще ги прегърна и ще пожелая да остана с тях, но последната глътка въздух ще ме изтласка към повърхността.

За всекидневно ползване се вадят чаши и чинии, произведени по стандарт в заводите на работническата държава. Те са груби, прости, лишени от фантазия - като идеалите.

С дейността си на джазов музикант, Петър Захариев е допринесъл за развлечението на покварените капиталисти и фашисти, за заслепението на работническите маси, за развратяване пролетарския дух. Осъден посмъртно в името на народа и борбата срещу фашизма.