Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...

Но това е най-важното:човек да знае какво да върже и какво да развърже в себе си, също и в другите. Какво да върже, какво да изкорени най-напред в себе си.

Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.

За всяка болка има и лек, докато човек е жив.

Там ще бъде само душата 'и, но той не може да я види, нито да я чуе.

Лъже те грехът сега, а утре сърцето ти друго ще говори.

Но като смажеш главата на змията, защо ще кълцаш и мачкаш цялото 'и тяло, както прави селякът в злобата си?

Човек се превръща в страшен звяр без страх от бога в сърцето си.

Но защо вие тъй за своите! Елините може наистина да са учени и мудри, но защо ще хуля своите? С тях сме ние едни и същи, с тях живеем, добри люде са нашите. Мили ми са те и свои.