Добро предаване и разбиране на емоционални съдържания в процеса на общуване предпоставя възникване на емпатия - способност за съпреживяване. При такъв вид взаимоотношения има тенденция към разчупване на стереотипизирането на другия, към отпадане на възприемането му през някакви предсъздадени и необективни схеми.

В ежедневното общуване хората са склонни да не показват емоциите си. Его-защити могат да възпрепятстват осъзнаването им дори от страна на субекта, а различни социални норми, страх от или неспособност за себеразкриване да ограничат индивида до културно предписани схеми на това "какво, кога и по какъв начин трябва да се чувства". (Например: когато почине близък човек, трябва да се изпитва тъга, която задължително следва да се материализира в общоприети ритуали на печал.)

Идеите приличат на електричеството, със свойството му да преминава през проводници, докато не се заземи. Или на водата, която се стича и просмуква, докато не открие устойчиво корито. Идеите се разказват, съобщават, разпространяват от човек на човек, докато не намерят някого, който има директна полза от тях (заземител).

Когато умре даден човек, се случва идеен взрив. Всички, които са го познавали, започват да си спомнят кога и какво им е казал, що за човек е бил, как е живял.