Но той се боеше да вдигне глава и да погледне истинската луна на небето. И гледаше онази, която като златна раковина потъваше все по-надълбоко в неговото вътрешно аз, приело формата на очертан от ръба на ведрото воден диск. Защото съкровеното му аз бе най-сетне уловило небесното светило. И то проблясваше като златна пеперуда в мрежата на душата му.Запита се обаче дали мрежата е достатъчно ситна, за да я задържи. Дали веднъж заловена, пеперудата няма да се измъкне от едрите й дупки и да литне.
-Юкио Мишима
Select a background
More quotes by Юкио Мишима
Popular Authors
A curated listing of popular authors.