С огромно усилие на волята сведох погледа си към побелялата кръгла главичка на диригента. Едва дишах. Музиката минаваше през мен така, както вятърът минава през клоните на дървото. И едва сега ми стана ясно това, което поетите отдавна знаят - не шуми вятърът, шумят листата. Каквито и да са звуците, музиката оживява в самите нас. Можем да направим вятър, но не можем да направим чувство. Никога и при никакви обстоятелства. То би означавало да създадем живота.

-Павел Вежинов

Select a background
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image
Awesome background image

More quotes by Павел Вежинов