9 Quotes by Георги Господинов

Спомням си как през летните следобеди, които прекарвах там, баба ми, привършила домашната работа, сядаше до прозореца на светло и вадеше от своя скришен сандък една огромна Библия с твърди корици, обвита с тогавашния официозен вестник "Работническо дело" по конспиративни причини. Вече знаех, че комунизмът и Библията никак не се обичаха.

...Нещо обло ми кажинещо катот р ъ г в а м е.

Без да може да обясни защо, знаеше, че краят на света не е краят. След него трябваше да се оцелява, да се започне отново.

Твърде късно разбрах, че ние сами настояваме с необяснимо усърдие през целия си живот за нещастията, които съдбата (или каквото име дадем на тази инстанция) ни отпуска с впечатляваща щедрост.

Какво правиш, пита. Лекаанглийска утрин, казвам. ЧетаЕлиът, слушам Beatles. О,казва тя, как ги смесваш?Като сметаната с чая, казвам.Като чай със сметана,поправя ме тя, все пак Елиъттолкова много държешеда бъде горчив и английски.И си мреше по порцелана,по вечерните вестници,по звъна на лъжичките. Тойбеше чаят, той беше чаят... Ониябръмбари просто обраха каймака.

Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал, за малко само за да ги размине.

Не сблъсъците, счупените витрини, изселените, пратените по затворите, битите и изнасилени, убитите даже, не това смазва, а тънкото, пронизващо усещане за безсмислие в някой последвал следобед, когато видиш хора да се смеят на улицата, да се събират, да правят деца в същата тази система, която теб вече те е изхвърлила за дълго от живота.

Един съвет от мен, никога, никога не посещавайте след дълго отсъствие мястото, което сте оставили като деца. То е подменено, изпразнено от време, напуснато, призрачно.Там. Няма. Нищо.

Помнех добре тази съседна къща. Тогава сляпата Марийка беше жива и кой знае защо толкова се бояхме от нея. През деня стоеше скрита в стаята си, излизаше само вечер в двора и ходеше с разперени ръце между дърветата. Някои казваха, че нощем виждала по-добре, отколкото денем, защото тъмното в нея и тъмното отвън се разбирали. Като при къртиците. Нашите хора нямат милост в езика.