8 Quotes by Ерих Мария Ремарк

Човек вечно усеща единствено себе си.

Носим винаги със себе си тези дрехи на навика, на наследството, на традицията, на заученото; затова няма нищо чудно, че се срамуваме от кожата си.

Гребер се усмихна. В думите на Полман пролича малко от предишния му сарказъм. Полман забеляза това.- Усмихвате се. И сте толкова спокоен. Защо не крещите?- Крещя - отвърна Гребер. - Просто не го чувате.

Само идиотите мислят, че една нация е по-добра от друга.

— Ти не ме обичаш достатъчно — казва с мъка тя. Поглеждам я изненадан.— Обичам те толкова, колкото мога. Изабела стои известна време мълчалива.— Не е достатъчно — шепне тя. — Никога не е достатъчно! Никога не е достатъчно!— Да — казвам аз. — Изглежда, никога не е достатъчно. Никога, през целия живот, никой път, с никого. Изглежда, всякога е недостатъчно и в това е нещастието на света.

„Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света

Днес бихме бродили из пейзажа на нашата младост като пътници. Ние сме обгорени от фактите, преценяваме различията като търговци и потребностите като касапи. Не сме безгрижни вече - а страхотно безразлични. Ще бъдем там - но ще има ли живот в нас?Изоставени сме като деца, а имаме опита на стари хора, станали сме сурови, тъжни и повърхностни - струва ми се, че сме загубени.

За първи път Анете чуваше какво всъщност е войната, за първи път осъзна за какво бе говорил Герхард в нощта преди заминаването си, за първи път разбра какво си бе мечтал да бъде тя за него - едно място за покой, едно пристанище, едно малко огнище на любов насред толкова много омраза, една искрица човещина насред унищожението, топлина, доверие, здрава почва, на която да стъпи, земя, родина, мост, по който да се върне.