10 Quotes by Рангел Игнатов

Като семена, мислеше си тя. Вятърът ни носи и никой не пада там, където иска.

Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност.

Всички носим следи от някакво крушение. Ние сме слепци, които опипват пътя. Аз живеех в пълен мрак и нямах никакъв път.

Аз обичам хората, които нямат мира. В тях нещо винаги гори, тлее или пламва, но не угасва. Може би без такива хора ще е сиво и тъжно.

Но силни или слаби, умни или глупави - нали всички си отиваме?

Единственото нещо, което не може да ни се отнеме, е свободата да имаме пороци.

Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.

Tи мислил ли си за смъртта? (...) Трябва да се помириш и да я приемеш (...) Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане?

Някога жените се изчервявали като се засрамвали, а сега се засрамвали ако се изчервят.