8 Quotes by Стефан Цанев

Когато срещна улицата дете, което се усмихва, мисля си: а защо се усмихва? Ща не ща и аз ще му се усмихвам и по-тъжно си мисля: а ние възрастните защо не се усмихваме един на друг?

Защо пее птичката? От чувство за отговорност ли? Напре ли ѝ отвътре - пее! А това, че песента издава птичката на дебнещият звяр - това е рискът на професията. Мравките си мълчат и къде по-безопасно се чувстват дълбоките си мравуняци... Е, приемете ме като една импулсивна, неразумна птичка.

Да се страхуваш, е позорно, защото, и цар да си, ако се страхуваш - ти си най-жалък роб.

Стани и си иди и не се връщай,отричай, ако ти напомням с нещо,отричай, че сме се обичали,и няма да ти бъде тъжно.Ще изгладя с устни от леглотоотпечатъка на твоето тяло -все едно че те е нямало,и няма да ми бъде тъжно.Ще избърша от огледалотонашите прегърнати отражения -все едно, че ни е нямало,и няма да ни бъде тъжно.Стани и си иди, и не се връщай.

... така и историците се мъчат да ни напомнят, че сме потомци на онези призрачни прадеди, че нещо им дължим, макар на всеки нормален човек да му е ясно, че никак не е ясно, на кого сме потомци, родените тук на този смутен бълкански кръстопът, където са хвърлили семето си и латини, и франки, и кумани, и хуни, и авари, и татари, и маджари, и турци, и черкези, и какви ли не още разбойници и прохиндеи...

...набожна жена беше тя, православна християнка, но как всички тези антихристски дивотии съжителствуваха с християнската й душа - това е загадка за целия наш народ, който си е останал езичник в червата и мозъка на костите, а само устата си е научил да вика: "Господи Исусе Христо!".

Ние скитаме по света, обикаляме глобуса и не забелязваме, че човекът, когото търсим, е застанал до нас, чака трамвая, както го чакам и аз.

Късен сняг, защо дойде? Сам знаеш колко напразно е това, няма да измениш хода на нещата, пролетта ще дойде въпреки тебе...