5 Quotes by Фредрик Бакман

Трябва да избираш битките си, ако можеш, но ако битката избере теб, ритни проклетията в прекъсвача!

Страховете са като цигарите, казваше баба: не е трудно да ги спреш проклетниците, трудно е да не почнеш пак.

- Знам, че сега всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг. Но те обичах, защото твоят ум, твоят свят, винаги беше по-голям от този на всички останали. И голяма част от него все още е жива.

- Исках да знаеш - каза ѝ той юни месец, когато тя стъпи боса в тревата и заплака.- Да знам какво?- Че уравненията са магия и всички формули са заклинания - отвърна той.

Когато смъртта покоси някого, за тези от нас, които са останали живи, пътят обратно към нормалния живот е непонятно дълъг. Мъката е диво животно, което ни завлича толкова навътре в мрака, че ни се струва, че никога няма да се приберем. Че никога повече няма да се смеем. Болката е такава, че така и не разбираме дали е отминала или просто сме привикнали.