2 Quotes by Яна Букова

Изобщо за трънинчани се казваше, че ядат златото си и спят уловени за косите на жените си. Това, първото, произхождаше от подозрението, че не е възможно да бяха избягали от предишното си село със съвсем празни ръце. За всяко семейство в Търница се говореше, че има по една златна монета за първородния си син, две - за баща му, и три - за дядо му, по половин - за по малките му братя, като ражданията, смъртите и търговските дела се редуваха така умело, че монетите оставаха винаги седем.

Имаше широки рамене и неравна крачка и зад гърба си влачеше сянката пълна с камъни. Изобщо него повече го помнеха, отколкото го обичаха. Градът беше ням, слюден от жега и нито следа от милост в небето.