21 Quotes by Blaga Dimitrova

Шокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката природа. Доста време й е нужно, за да се овладее. Вслушана със спрян дъх в своите опасни неизвестности, тя още по-остро изпитва вълните от заглъхването на мълнията, осезаеми като ритъм в кръвта й. Това са първите сигнали. Иде, иде отмъщението на потъпканата природа.

Тя не го пуща. Тя го гали. Тя. Не със силата на опита. Със силата на дългото безлюбовие.

Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току-що изпитаното. Измачкани чаршафи. Преплетени до неразличимост тела. Учестено дишане. Лица, които се разминават. Затворени очи. Нищо. В паметта остават не суматохи, а думи, поглед, израз на лицето. Нужно е отдалечаване и избистряне, за да възникне това чудо - споменът. Компактният миг на близостта е антиспоменен. Сляпо настояще.

Трябва да се научиш да се браниш от стръмното! Гледаш: скала, препречена пред тебе, и спираш. А не знаеш, че скалата е също път. И то най-прекият и най-щедрият - ще те възнагради за усилието с най-красивата гледка, невидена от никого!

Пак ще закъснееш, заплесанко! Вчера подпира стената, без да можеш да измислиш причина защо си закъснял. Как да обясниш на учителката, че напролет пътят до училище става по-дълъг, отбива се встрани, гъмжи от непредвидености.

На човека е нужно това, което не му е нужно!

В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоряла пшеница. Коса, изпръхнала от вятър и слънце, с дъх на чубрица. Навик за самостоятелно мислене.

Диря остава, когато се върви по неутъпкано.

- В събота и неделя какво правиш?- Нося душата си на химчистка.- Как по-точно?- Отспивам си.- Ако случайно се събудиш рано, ела на автобусната спирка за Рила. Планинската химчистка е гаранция.- Какво трябва да нося?- Само себе си.