5 Quotes by Narine Abgaryan

Папа говорит – ты стоишь в начале пути. За твоими плечами множатся и множатся твои ушедшие в небытие предки. За левым плечом – по линии мамы. За правым – по линии отца. Они – твои крылья, говорит папа. Они – твоя сила. Держи их всегда за спиной, и никто никогда не сможет сделать тебе больно. Потому что, пока помнишь о крыльях – ты неуязвим.

Нани Тамар казваше - любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш. Малка си, още не знаеш нищо. После ще ме разбереш. А сега само запомни - любовта е онова, заради което си струва да живееш.

...най - голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат

Татко казва - ти стоиш в началото на пътя. Зад раменете ти се множат и множат предците, останали в небитието. Зад лявото рамо са по линия на майка ти. Зад дясното - по линия на баща ти. Те са твоите криле - казва татко. Те са твоята сила. Дръж ги винаги зад гърба си и никой няма да ти причини болка. Защото, помниш ли крилете, си неуязвим.

Знам да различавам по мириса и вкуса въздуха. През пролетта той мирише на студено кладенче, на пробудена гора, на нацъфтяла ябълка, а също на млада коприва. През лятото мирише на нагрети от слънцето домати, на жуженето на пчели, на нажежен покрив над тавана и покрит с цвят слез. През есента - на сока на мъхести праскови, на току-що опечен домашен хляб, на печени кестени с тяхното възсладко ухание. А също на подправки и туршия. А през зимата въздухът мирише така, че не ти се иска да порастваш.