#Way Of Life
Quotes about way-of-life
The concept of "way-of-life" encompasses the unique tapestry of habits, values, and philosophies that define how individuals and communities navigate the world. It represents the essence of daily living, capturing the diverse approaches people take to find meaning, purpose, and fulfillment. This tag delves into the myriad ways people choose to live, whether through simplicity, adventure, mindfulness, or tradition. Quotes about way-of-life resonate deeply because they offer glimpses into the varied paths others have taken, providing inspiration and reflection for our own journeys. They serve as gentle reminders that there is no singular way to live; instead, life is a rich mosaic of experiences and choices. People are drawn to these quotes because they encapsulate wisdom and insight, offering comfort and guidance in moments of uncertainty. They encourage introspection and the courage to embrace one's own path, celebrating the beauty of diversity in human experience. Whether seeking motivation to change or affirmation of one's current path, quotes about way-of-life provide a source of connection and understanding, reminding us that every life is a story worth telling.
Always try to be busy with valuable activities otherwise invaluable activities will definitely try to be busy with you
— Все пак — каза Мери Джейн — това не е всичко. Искам да кажа, не е достатъчно.— Кое не е достатъчно?— Е… ти знаеш. Само да ти е весело с един човек и прочие.— Кой ти е казал, че не е достатъчно? — възрази Елоиз. — Слушай, трябва да се смееш, да се веселиш… освен ако си решила да отиваш в манастир.
Man vergisst leicht, nach oben zu schauen, wenn man sich nur auf den Weg konzentriert, der vor einem liegt.
- Защо се караш с красотата си? - я попитах. Защо не щеш да се сприятелиш с нея?- Защото хората смятат, че това е единственото нещо, което имам. Красотата не е нищо, красотата изчезва. Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото, когато някой те харесва, знаеш, че е за нещо друго.- Добре - казах, - страшен късметлия съм.
Веднъж се спънах и паднах - продължи тя. - Чаках го както винаги на автобусната спирка пред павилиона, но той закъсня, и когато се зададе, автобусът вече тръгваше. Спуснахме се да го гоним, но аз паднах и си навехнах глезена. А той вика: "Горкото мече-буболече". Задето паднах, де. Горкото мече-буболече, казва. Господи, какъв мил беше. - А Лю няма ли чувство за хумор? - Какво? - Казвам, Лю няма ли чувство за хумор? - Дявол знае. Може и да има. Смее се, като гледа карикатури и разни такива.